Форумът за класически езици

Римската армия нямала еквивалент в древната история: като практични и комбинативни хора, римляните взаимствали всичко най-добро от гърците и македонците, като при това го доусъвършенствали.



Републиканската армия била наборна – в нея можели да участват само римските граждани.

Според имуществото си, се въоръжавали и били зачислявани съответно: в леката, в тежката пехота или в конницата. Делели се на хастати, принципи и триарии. В боя влизали принципите и хастатите, а триариите служели като резерва. Римският израз “Битката стигна до триариите” означавал, че положението е почти безнадежно.

Командването също било полупрофесионално – легионът се командвал от шестима трибуни, които били аристократи, използващи военната кариера като трамплин за бъдещата си политическа изява. Главнокомандващи били консулите.

Професионални офицери през републиката били центурионите. Те се избирали от войниците за определен срок, а след това всеки един от тях си посочвал заместник.



След реформата на Марий през първи век пр. н. е армията станала напълно професионална. Войниците се набирали най-вече от безимотните римските граждани, и то не само в гр. Рим, но и от цяла Италия.
За легионери приемали снажни и силни физически хора, тъй като войнишкият живот изисквал сила и издръжливост. Легионерът служел в армията 25 години, след което се пенсионирал и получавал награда – парична сума или земя, там, където бил служил.

Новобранецът бил обучаван с усилени тренировки: учили го как да строи лагер, като извършвал изкопни работи по два пъти дневно /за разлика от обучения легионер, който копаел само веднъж дневно/, подготвял се да язди, да плува, да стреля с прашка, и разбира се, как да борави с оръжието.


Римските легионери били въоръжени с две копия – пилум – с дълъг връх, който при хвърляне към противника се изкривявал или чупел, за да не може да бъде върнат обратно; въоръжениeто включвало също кама, която по-късно изчезнала, къс меч за промушване - гладиус и правоъгълен подсилен щит – скутум.

Щитът се изготвял от няколко слоя дървени летви, подредени перпендикулярно един на друг, върху им се поставял пласт кожа, а над нея – пласт ленено платно.

Броните били направени от обръчи и пластини, свързани с кожени ремъци; използвали се и ризници /по-често през републиката/ от пластинки или запоени халки. Трибуните и легатите носели лети брони “по гръцки образец”, направени от две части – предна и задна, които се свързвали помежду си със система от панти и кожени ремъци.



Гладиусът бил взаимстван от испанците, а римският шлем, носен в разцвета на империята – от галите.

Войнишките сандали – “калиги” били подковани с остри метални шипове – вероятно, за да се износват по-трудно и да не хлъзгат. Въпреки това е известна историята на един центурион, който се втурнал в храм и се подхлъзнал на полирания мрамор.

Въоръжението било скъпо и се предавало от войник на войник. Ето защо по едно и също време в армията се срещали оръжия от различни епохи.

Някои от войниците надписвали вещите си, така върху едни и същи доспехи се срещат различни имена.