Форумът за класически езици

Проф. Руска Гандева
Руска Гандева (02.08.1911, Пловдив - 16.08.2001, София). Завършва класическа филология през 1933 г. През 1934 г. специализира антична култура в Карловия университет в Прага. Професор от 1974 г., първият в България по римска литература. Специалист по латински език и римска литература. Автор на студии върху Хораций и Овидий, както и на изследвания върху римската литература като извор за Тракия и населението на антична Добруджа. Пише "Латинска граматика", "Курс по латински език за СУ". Рецензент на първите учебници по латински за НГДЕК, издадени през 1981 г. След смъртта на съпруга й проф. Христо Гандев дарява на Фонд "13 века България" целия кабинет (книги и обзавеждане) на големия български историк.

Доц. д-р Анна Николова
Родена на 16 април 1939 в гр. София. Завършила е класическа филология през 1962 г. и оттогава до днес е работила в Софийския университет: като хоноруван асистент по старогръцки ( от есента на 1962 г.) , аспирант по римска литература при проф. Б. Геров ( 1963 - 1965.), хоноруван преподавател по латински ( 1966 - 1968 ), редовен асистент ( 1968) с дисертация, защитена през 1975 г., старши асистент ( 1974 ) , главен асистент ( 1975 ) , доцент ( 1988). Титуляр е на курсовете по римска култура, римска литература , средновековна латинска литература и средновековен латински език. От 1977 до 1982 г. е преподавала латински език на първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури.

От 1989 г. до 1993 г. е била заместник декан на Факултета по класически и нови филологии, а в периода от 1991 до 1999 - ръководител на катедра класическа филология, а от 1995 до 1999 г. - и на катедра унгарска филология.

Професионалните й интереси обхващат освен римски древности и латинска медиевистика и приложението на компютрите в хуманитаристиката , по-специално във филологията . В това отношение от 1986 г. разполага с голямата помощ на колегите от Istituto di Linguistica Computazionale в Пиза.

Има двама сина. Цоньо, по-големият (род. 1966 г.) е завършил биология, сега работи като програмист. Борислав, по-малкият (род. 1968 г.), в момента завършва второто си висше образование архитектура.


Дисертационен труд:
Хронология на диалозите на Луций Аней Сенека ( въз основа на De ira и De clementia)

Хабилитационен труд:
Хронология на диалозите De vita beata, De tranquillitate animi и De brevitate vitae на Луций Аней Сенека

По-важни статии и студии:
1. Анафората в диалозите De ira и De clementia на Луций Аней Сенека, Годишник на Софийския университет, Факултет западни филологии, 1968, 62, стр.51 сл.

2.Observations stylistiques et lexicales des dialogues De ira er De clementia de Lucius Annaeus Seneca, Eirene, 1975, 87-108

3. On the Chronology of Seneca's Philosophical Dialogues, RELO (Revue de l'organisation internationale pour l'etude des langues anciennes par ordinateur), 1975, 2, 1-30

4. Литературни и идеологически аспекти на Макробиевата редакция на 47-мо писмо на Сенека, сп. Филология, 1978, 3, стр.32-44

5. Тракия в Anthologia Latina, в сб. България и светът през вековете, 1982, стр. 53-56.

6. Thrace in the Works of Claudius Claudianus, Филология, 12-13, pp.99-105

7. Tракия в трагедиите на Луций Аней Сенека, Thracia, VI, 1984, 52-57

8. Тракия в поезията на Децим Магн Авзоний, в сб. доклади на ФКНФ, 1985, стр. 111-114

9. De la brievйtй de la vie de Sйnиque. Essai de chronologie par stylometrie. Informatique et statistique dans les Sciences humaines, XXII,1-4, 1986, pp.99-103

10. Il trattamento delle varianti nello spoglio dlettronico di un testo. Una prova sui Carmina di Claudiano. Materiali e discussioni per l'analisi dei testi classici, Pisa, 1986, 16, pp. 155-179 (съвместно с А.Боци, Дж. Капели и Дж. Джулиани) 20.

11.Latinitas apud Bulgaros - Societas classica, поредиц "Д-р Никола Пиколо", Вeliko Търново 1996 , стр. 40- 43.

12. De imitatione Christi като отворен текст - в " IUBILAEUS Д. Дечев -юбилеен сборник в памет на акад. Д. Дечев, София 1998 г., стр. 93-95 13. Още за златната клонка - Symposion, Юбилеен сборник в чест на проф. Б. Богданов, София, 2000, стр. 102-105.

По-важни уводи и послеслови:
1. Гай Светоний Транквил и неговите животописи, увод към "Дванадесетте цезари" на Светоний, библ. Хермес, 1981, стр.5-8

2."Етиопска повест" през вековете, увод към превода на "Етиопска повест", библ. Хермес, 1982, стр.5-9

3. Жив глас от бурни времена, увод към "Избрани писма" от Цицерон, библ. Хермес, 1983, стр.5-10

4. Марк Тулий Цицерон, живот и дело - увод към "Избрани речи от М.Т.Цицерон, 1983, стр. 27-43

5. За постижимостта на високонравственото, увод към "Етически трактати" на Цицерон, библ. Хермес, 1984, стр.5-11

6. Писмата на Плиний Млади, увод към "Писма" от Плиний Млади, библ. Хермес, 1984, стр. 5-9

7. Послеслов към "Атически нощи" на Авъл Гелий, 1985 стр. 234-236

8. Римска литература, 1988, изд. Отечество, съста-вителство, бележки и послеслов "Пътят на римската литература", стр.260-271

9. Тит Ливий и неговото литературно дело, увод към Тит Ливий, Достопаметни герои и деяния, 1989, библ. Хермес, стр.5-7

10. Апулей прозаикът, увод към "Апология" на Апулей, библ. Хермес, 1990, стр. 5-11

11. Квинт Хораций Флак - живот и дело, увод към "Събрани творби" на Хораций, 1992, стр. 7-19

12. Увод към превода на "За подражанието на Христа" - изд. Хемус, София 1996

13. Увод към "Римската цивилизация" на П.Гримал - изд. Български художник, 1998

14. Към златния век на римската лирика, увод към "Звезден венец. Римски поети" , 1987, стр.5-15


По-важни преводи:
1. Луций Аней Сенека, Избрани диалози, 1987, съставителство и превод

2 Св. Аврелий Августин, Изповеди, библ. Хермес, 1993
(биографията е от страницата на катедра Класическа филология)

Димитър Дечев (28.8.1877-1.9.1958). Завършил класическа филология в Германия. Лектор по латински език 1914-1920, доцент по латинска филология 1921-1924, професор и ръководител на Катедрата по класическа филология 1928-1945, академик 1943. Академик Дечев посвещава своите усилия на изучаването на трако-келтските езикови успоредици, на античните надписи и ревизия на надписа на Мадарския конник, превежда и издава извори за старата история и география на Тракия и Македония. Той продължава делото на Томашек и става основоположник на тракийското езикознание у нас с два важни труда „Характеристика на тракийския език „ и „Тракийските езикови остатъци”.

Димитър Бояджиев (3.9.1949 -8.7.2005). Завършва класическа филология през 1976 в Софийския университет. Професор от 1991 г. Ръководител на Катедрата от 1999 до 2005 г. Автор на студии върху етно-езиковите отношения на Балканите през античността, езика на късните и метрическите латинските надписи от нашите земи, проблеми на тракийския език. Преводач на Петроний и Апулей.

Богдан Богданов


Автор на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения.

Професор в Софийския университет по старогръцка литература и култура в Катедрата по класически филологии.

Допринесъл за модернизирането на българското образование и академичната среда, за развитието на гражданското общество и демокрацията в България. Като мениджър – Председател на Настоятелството на Нов български университет, работи за изпълнението на академичния профил, институцио-налната философия и университетската мисия. Ръководи университетската финансова политика и се грижи за креативността и предприемаческия дух на академичната общност.






02.11.1940
• Роден в София.

1963
• Завършва класическа филология в Софийския университет.
• Започва да преподава класически езици, антична и западно-европейска литература в университета във Велико Търново (до 1969).


1968
• Превежда от старогръцки на български език “Характерите” на Теофраст.

1969
• Превежда от старогръцки на български език “Избрани животописи” на Плутарх.
• Избран за асистент по класическа филология в СУ.

1971
• Излиза от печат първата му книга “От Омир до Еврипид”.

1975
• Съставител на изданието “Антични романи”, за което превежда от старогръцки на български език текстовете на “Дафнис и Хлоя” на Лонг и “Животът на Александър Македонски” на Псевдо-Калистен.

1976
• Придобива научната степен “Доктор”.
• Излиза от печат книгата “Омировият епос”.

1978
• Специализира в Атинския университет.

1979
• Излиза от печат “Литературата на елинизма”.
• Започва работа върху превода на четиритомното издание на Платоновите “Диалози” (до 1990/колектив).

1980
• Член на редколегията на библиотеката “Световно историческо наследство” в издателство “Наука и изкуство”.

1981
• Организира в издателство “Народна култура” библиотека за антична литература “Хермес”, в която до 1995 година са издадени общо 25 превода от старогръцки и латински.

1983
• Доцент по класическа филология в Софийския университет (до 1989).

1984
• Специализира в Амстердамския университет.

1985
• Получава научната степен “Доктор на филологическите науки”.
• Издава книгата “Мит и литература”.

1986
• Издава книгата “Романът - античен и съвременен”.
• Приключва превода на “Към себе си” на Марк Аврелий.

1987
• Зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ (до 1989).

1988
• Работи върху първото издание на “Антична литература. Енциклопедичен справочник”.

1989
• Избран за Професор по класическа филология в Софийския университет.
• Ръководи Катедрата по класическа филология в Софийския университет (до 1991).
• Издава книгата “История на старогръцката култура”.

1990
• Учредява и председателства Дружество за нов български университет. Целта на дружеството е да проучва, разработва и прилага нови образователни подходи и програми на основата на които да бъде създадена нова и алтернативна образователна институция, адекватна на демократичните промени в България след 1989 г.
• Съучредител е на Фондация "Отворено общество" и Председател на Управителния съвет (до 1997). Работи по големите проекти за: създаване на мрежата от клубове на “Отворено общество” в страната; Център за изкуства "Сорос"; Център "Отворено образование"; Издателство "Отворено общество"; Проект за изграждане на информационни системи в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", библиотеката на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Народната библиотека "П.Р. Славейков" - Варна и други регионални библиотеки; Създаване на Национален тестов център. Ръководи инициативи, свързани с интегриране на малцинствените групи в обществото, правата на човека; предоставяне на пълен достъп до Интернет на академичните институти, отпускане на стипендии на български студенти, популяризиране на българската история, език и култура.

1991
• Създава Нов български университет като продължение на Дружество за нов български университет (решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г.) заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи.
• Изпълнява длъжността Ректор на Нов български университет (до 1995) и Президент на НБУ.
• Избран е за Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Гърция (до 1993). Като посланик съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на "Студената война" и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите на мира и стабилността на Балканите. Приет е за почетен член на българо-гръцкото дружество "Отец Паисий" за особени заслуги.
• Издава книгата “Старогръцката литература”.

1992
• Издава книгата “Орфей и древната митология на Балканите”.

1993
• За своята дейност като посланик в Гърция е удостоен с отличието Grand-Croix de l'Ordre de Phenix, Grece (Големият кръст на Ордена на Феникса).

1995
• Председател на Настоятелството на Нов български университет.
• Излиза от печат текстът “Двете благополучия”.

1996
• Излиза второто издание на “Омировият епос”.
• Излиза второто издание на “Антична литература. Енциклопедичен справочник”.

1997
• Член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България.
• Председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.
• Излиза второто издание на “Литературата на елинизма”.

1998
• Излиза второто издание на “Мит и литература”.
• Излиза книгата “Промяната в живота и текста”.
• Печели наградата на дружество “Гражданин” за политика и обществени науки за книгата си “Промяната в живота и текста” и за многогодишната си работа за изграждането на отвореното гражданско общество в България.

1999
• Член на международния съвет на Центъра по европейска интеграция към Бонския университет.
• Член на селекционната комисия на Варненския международен театрален фестивал.
• Член на изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания.

2000
• Член на комисия за определяне на националната награда “Паисий Хилендарски”.
• Учредява Фондация "За нов български университет", която да работи за развитието и утвърждаването на ценностите на гражданското общество и на образованието и науката в България, за утвърждаване на нов тип висше образование.

2001
• Излиза от печат книгата “Европа - разбирана и правена”.

2002
• Печели високата национална награда “Христо Г. Данов” за хуманитаристика за книгата си “Европа – разбирана и правена”.
• Учредява заедно с Райна Кабаиванска фонд “Райна Кабаиванска” в Нов български университет за присъждане на национални и международни стипендии за обучение по оперно пеене.

2003
• Член на журито на журналистическите награди "Паница" към фондация "Свободна и демократична България".

2004
• Член на Инициативния комитет и отговарящ за модул “Образование” на Информационната борса за Европейския съюз към Министерството за евроинтеграция.

2005
• В края на месец октомври излиза от печат книгата “Отделно и заедно”.

2006
• Излиза от печат книгата “Университетът - особен свят на свобода”.
• Печели наградата за евроинтеграция и прозрачност "Европа - предай нататък"

2007
• Излиза от печат reader-ът “Култура, общество, литература.Текстове по културна антропология на античността”

Георги Михайлов

Роден е в Сливен на 19.10.1915 г.
1929-1934 - Учи в Първа мъжка гимназия в София, класически отдел.
1934-1938 - Следва класическа филология в СУ.
1938-1939 - Специализира в Сорбоната и в Училището за източни езици в Париж.
1940-1941 - Работи като консерватор в археологическия отдел на Народния музей.
1940- - Член-кореспондент на българския институт по археология.
1941-1957 - Асистент в СУ, класическа филология.
1945 /22.01/ - Член на българския археологически институт.
Член на съюза на научните работници в България.
1947 - 1948 - Специализира в Сорбоната, Училището за висши науки и в Колеж дьо Франс, Париж.
1948 /16.12/ - Доктор на Сорбоната .
1957-1964 - Доцент на СУ, Класическа филология.
1957 /01.03/ - Награда на Академията по епиграфика и художествена литература.
1962 - Член на Международния комитет на интернационалните конгреси по гръцка и латинска епиграфика.
1964-1983 - Професор на СУ.
1970 /21.04/ - Член-кореспондент на Немския археологически институт.
1972 - Член-кореспондент на Британската кралска академия.
Президент на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика /преизбиран през 1977,1982,1987/.
1977-1978 - Член на Института за научни изследвания, Принстън, САЩ.
1979 /16.03/ - Член-кореспондент на Академията по епиграфика и художествена литература.
1980 /21.05 / - Получава орден “Кирил и Методий”, І степен.
1982 /21.05/ - Получава званието “Заслужил учен”.
1985 /15.10/ - Получава орден “Червено знаме на труда”.
1985-1986 - Член на Института за научни изследвания, Принстън, САЩ.
1988 - Доктор хонорис кауза на Университета в Бордо.
/10.10/- Получава медал “Сто години СУ”.
/20.10/- Получава медал на Фондацията Сингър-Полиняк, Париж.
/21.10/ - Получава медал на град Париж.
Умира през 1991.

ГЕОРГИ БАТАКЛИЕВ
Георги Петров Батаклиев е роден на 24. 01. 1910 г. в гр. Казанлък в
семейство на учители. Фамилното си име получава от историческото село Батак, където е роден баща му, който по време на Априлското въстание се спасява от башибозуците.

Прогимназия и класическа гимназия Георги Батаклиев завършва в гр. Варна през 1928 г.. а висше образование — класическа филология -- в Софийския университет през 1932 г.

Георги Батаклиев е български преводач на творби от антични автори, както и на редица византийски и западни извори за средновековната българска история. Георги Батаклиев си поделя с Александър Ничев славата на най-значим преводач на антична поезия в България.

Книги: Кратка антична митология. София, 1945.
Антична митология. Справочник. София, 1985.
Антични крилати думи. Малка енциклопедия. Варна, 1994.

Преводи: Подбрани извори за историята на Византия. София, 1956, 1963, 1970, 1974.
Апулей, Златното магаре. София, 1961, 1975, 1976, 1984.
Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори. София, 1967.
Преводи на Теодор Продром и Йоан Кинам. Гръцки извори за българската история, т. VII. София, 1967.
Омир, Одисея. София, 1971, 1981, 1995.
Овидий, Метаморфози. София, 1974, 1981.
Вергилий, Буколики, Георгики, Енеида. София, 1980.
Преводи на Евтимий монах, Евтимий Зигавин и патриарх Герман. Гръцки извори за българската история, т. X. София, 1980.
Преводи на папа Хонорий III, папа Инокентий IV, Тайната книга и Видение на Исая. Латински извори за българската история, т. IV. София, 1981.
Хелиодор, Етиопска повест, или Теаген и Хариклея. София, 1982.
Хораций, Поетическо изкуство. София, 1983.
Звезден венец. Римски поети (Катул, Тибул, Проперций, Овидий). София, 1987.
Орфей, Химни, Аргонавтика. Пловдив, 1989.
Хораций, Събрани творби. София, 1992.
Овидий, Елегии. Любовни елегии, Героини, Любовно изкуство, Средства против любовта, Тъги, Писма от Понта. София, 1994.

Александър Балабанов
Катедрата по класическа филология в Софийския университет е създадена през 1921 г. Първата учебна година е 1921/22 г., а пръв неин ръководител е Александър Балабанов (30.3.1879-1955). Роден в Щип, завършил класическа гимназия в София и класическа филология в Германия, Александър Балабанов е емблематична фигура в българския културен и научен живот през първата половина на 20. век. Изпод перото на този вдъхновен познавач на античната литература излизат „История на класическата литература” (1931), „Любов и поезия” (1939), „Еволюция на мотивите в гръцката литература в класическия период”, както и множество преводи на Софокъл, Есхил, Гьотевият „Фауст”.